Блус-потребност

 
Тежък е животът, братко мой!

Горчиви глътки, но не от целебна отвара,

а от бавнодействаща отрова.

Тикаш тежкия товар нагоре,

а върхът все не се вижда.

Завладяват те чувства мерзки,

душата ти потъмнява,

дори любовта те предава.

Пиеш горчилка, тикаш товара,

разум и чувства мутират,

и току се усещаш – обикнал си блуса!

 Отпускаш се в ритъма бавен,

потъваш в сумрака,

търсиш кътче бяло в душата…

Намерил или не, болката остава!

Гнети те, мори те,

но с тоя блус някак по-леко ти става!!!

Блус, блус!

Хайде, братко, дръпни тези струни!

Блус, блус!

Изтръгни оттам блус – цяр за душата!